Людмил Стоянов, ,,Холера"

Този пост реших да посветя на един български автор, чието име не бях чувала до сега. Ще ви запозная с Людмил Стоянов и романа му ,,Холера".

  

    Людмил Стоянов е псевдоним на българския писател Георги Стоянов Златарев. Живее в края на 19 век и началото на 20 век. Освен като писател, Людмил Стоянов се изявява като преводач, главно на произведения от руски класици като Пушкин и Достоевски, което по мое мнение има отражение и в творчеството му. Участвал е в Първа световна война, Втора световна и Междусъюзническа война. Според мен, този факт повлиява и на романа ,,Холера", защото произведението е написано толкова  живо и истинско.

 

  Романът ,,Холера" е невероятен. През цялото време треперех и се вълнувах... Увлекател, жив и истински. Усеща се силата на личната история, болката, безсилието и безпомощността, които войната и болестите могат да причинят. Повествованиет се развива някъде между живота и смъртта, съня и реалността, кошмара и спасениетo, смелостта и страха. Книга,която показва приятелството, дълга и подадената ръка  в най-тежките,най-болезнените и най-хубавите моменти в човешкия живот.

 

                                                    Любими цитати:

...колко е унизена, изоставена, безсилна, и безпомощна отделната личност, подчинена на една сляпа сихия, която отнема нормалните й чувства и я поставя в изключителни, непривични и опасни условия.

 

Да умреш е нищо: един миг-и е свършено. Но да живееш в постоянен страх от смъртта, която те огражда от всички страни и все те щади, като че ти казва: ти приятелю, почакай!...

 

...Какво сме ние? Играчки на слепи сили или белязани жертви на великата безсмислица? 

Как да им кажа, че съм жив? Обаче дали наистина съм жив-е голям въпрос. Може би човекът има право. Може би съзнанието живее известно време в мозъка, след като сърцето е спряло да бие. То скоро ще залезе окончателно.

 

Сърцето се свива при мисълта, че животът е тъй хубав, а ти стоиш пред лицето му и чакаш смъртта. 

Всяка измината нощ е за нас крачка към живота. Незабелязано всяка една ни извежда от смъртта към живота. 

Ние не можем да се нарадваме, че сме здрави. Хванати за ръце като деца, ние се клатим, както 

се клатят ергените на хоро, и си тананикаме всеки за себе си-всеки своята любима песен. 

     

     Това е линк към сайта  Литературен клуб, в който ще намерите откъс от романа на Людмил Стоянов ,,Холера":  https://litclub.bg/library/bg/lstoyanov/holera.html